В настоящата статия се разглежда значението на двигателната активност и физическата дееспособност при децата, изтъквайки важността на ранното физическо развитие за общото здраве и благополучие.
Физическото възпитание и спортът играят жизненоважна роля на всички нива в общественото развитие. За отделната личност, спортът повишава собствените възможности и заложби, общото здраве и самоопознаването, а за обществото като цяло оказва положително влияние върху здравето, сближаването, мира и социалната хармония. Основната цел на физическото възпитание и спорта, още от ранна детска възраст, е да стимулират естествената биологична потребност на децата от двигателна активност, повишаване нивото на физическата им дееспособност, развиване на някои, адекватни на възрастта, двигателни умения със средствата на подвижните и спортно-подготвителните игри, както и придобиване на начална спортна грамотност по основните спортове. Така, според Д. Цонкова и М. Петкова (Цонкова, Петкова, 2014), постепенно, на фона на комплексното развитие на двигателните способности на децата, се поставят основите на технико-тактическите умения от спортове, като лека атлетика, гимнастика, баскетбол, футбол, плуване и туризъм. Единствено физическото възпитание има задачата да разтоварва емоционално учениците от натрупаната умствена умора. Във връзка с това, определено може да се каже, че непринудеността и спонтанното желание за участие в заниманията са едни от най-характерните белези на физическото възпитание, а разнообразието на педагогическите въздействия се постига на базата и със средствата на различните спортно-педагогически дейности – игрова, гимнастическа, туристическа и спортно- състезателна (Петкова, Алексиева, 2015). За успешното насърчаване на физическото развитие, от изключителна важност е добрата организация на учебно-тренировъчния, подготвителен процес.
Съобразяването с актуалните образователни тенденции означава по време на заниманията в детската градина и домашна среда да бъде създадена подходяща атмосфера, в която учениците да могат да се изявят пълноценно, да чувстват емоционален комфорт, да проявяват висока познавателна и двигателна активност, да удовлетворяват потребностите си от нови впечатления, знания, общуване, самоизява, да придобиват социален опит (Цонкова, Петкова, 2014). Според К. Рачев, В. Маргаритов (Рачев, Маргаритов, 1995) децата днес растат и се развиват при наличието на т. нар. “остър двигателен глад”. Намаляването на двигателната активност при същевременно значително повишаване на нервно-сензорното натоварване нанасят непоправими вреди върху дейността на вегетативните и двигателните функции на подрастващия организъм. Най-осезателно те се отразяват върху физическата дееспособност на учениците. Стойностите на показателите им значително изостават в сравнение с учениците от редица напреднали европейски страни. Изследванията сочат, че само 7 % от учащите се имат много добра физическа дееспособност, а при над 40 % – дееспособността е незадоволителна и дори слаба. Заболявания, които в миналото са били приоритет на възрастните, сега се наблюдават при подрастващите – с неврози са 15 % от децата, с гръбначни изкривявания – 20 %, с хипертония – 10 % и т.н. (Маргаритов, 1998). Според данни на Световната здравна организация (СЗО) около 60% от населението в света не се занимава с достатъчна двигателна активност. А в съвременното развитие на човешката цивилизация е доказано категорично, че навиците и положителните примери за и от двигателната активност, придобити в детството и училищната възраст с много по-голяма сила биват продължени и поддържани през целият съзнателен живот, както и заседналият начин на живот, придобит от децата се задържа и продължава в годините (WHO, 2003.) . Секретариатът на СЗО, в подготовката на „Световни препоръки за здравословна двигателна активност“ се произнася категорично, че децата и подрастващите на 5-17- годишна възраст трябва да натрупат минимум 60 минути ежедневна двигателна активност с умерена до висока интензивност, а по[1]голямата като времетраене такава ще допринесе още повече здравни ползи за младото поколение. (WHO, 2010). Развитие на основни двигателни умения Физическото възпитание и спорта подпомагат развитието на основните, фундаментални за развитието на детето – двигателни умения като координация, баланс, гъвкавост и сила. Те се изграждат чрез редовна физическа активност и игра, които стимулират мускулната сила, костната здравина и кардиореспираторната издръжливост. Тези умения включват груби и фини двигателни способности, които се развиват през различни етапи от детството и продължават през целия живот. Физическата активност при децата е свързана с множество ползи за физическото здраве. Децата, които редовно участват в физически активности, имат по-добра физическа форма, по-нисък риск от затлъстяване и сърдечно-съдови заболявания, както и по-добро костно здраве.
Изследвания показват, че децата, които участват в редовни физически дейности, имат по-ниски нива на телесни мазнини и по-добра кардиореспираторна издръжливост (Strong, 2005). Физическата активност също така играе ключова роля в развитието, растежа и укрепването на човешката костна и мускулна системи. Развитието на грубите двигателни умения, играещи основата за по-сложни движения и физически активности, които децата ще изпълняват в бъдеще, се осъществява чрез участие в различни двигателни активности, подпомагащи способността за съгласуване на движенията на различни части на тялото, при изпълнение на сложни задачи. Други важни аспекти, които могат да се развиват чрез средствата на физическото възпитание и спорта, са балансът и стабилността (развиващи способностите за контрол на тялото и поддържане равновесие в различни ситуации), силата и издръжливостта (позволяващи изпълнението на различни физически активности за по-дълги периоди от време, без проява на умора).
Фините двигателни умения включват по-прецизни движения, които използват малките мускулни групи на ръцете и пръстите. Развитието на фините двигателни умения е тясно свързано с когнитивното развитие и изисква висока степен на координация между очите и ръцете. Тези умения са важни за изпълнението на задачи като рисуване, писане, закопчаване на копчета, използване на прибори за хранене и се развиват чрез различни спортни игри и творчески занимания, които стимулират ръчната координация и прецизността на движенията Връзка между физическата активност и общото здраве Връзката между физическата активност и общото здраве на децата е ясно изразена и подкрепена от множество научни изследвания, определящи я като мощен инструмент за превенция на редица здравословни проблеми. Тя намалява риска от затлъстяване, което е един от основните рискови фактори за развитието на множество хронични заболявания.
Според американския Център за контрол и превенция на заболяванията (CDC, 2010), децата и младежите, които участват в редовни физически 1488 активности, имат по-нисък риск от развитие на метаболитни синдроми и сърдечно[1]съдови заболявания в по-късен етап от живота си. Редовната физическа активност подобрява кардиореспираторната издръжливост, мускулната сила и костната здравина при децата. Освен това, тя подпомага развитието на здрава сърдечно-съдова система, като редуцира нивата на кръвното налягане и холестерола. Физическата активност има съществено значение и за психическото здраве на децата. Редовните физически упражнения са свързани с по-ниски нива на стрес, тревожност и депресия. Физическата активност може да подобри настроението и да повиши самочувствието при децата, като допринася за общото им психическо благополучие. Освен това, физическата активност подобрява когнитивните функции и академичната успеваемост.
Изследванията показват, че децата, които редовно участват в физически активности, демонстрират по-добри способности за концентрация, памет и решаване на проблеми. Това се дължи на подобреното кръвообращение и снабдяване на мозъка с кислород, както и на освобождаването на невротрансмитери, които подпомагат когнитивните функции. Физическата активност също така играе важна роля в социалното развитие на децата. Чрез участие в спортове и групови игри, децата развиват социални умения като сътрудничество, комуникация и емоционална интелигентност. Участието в спортни дейности помага на децата да изградят чувство за принадлежност и да развият позитивни взаимоотношения с връстниците си. Основополагайки се на гореизложеното, можем да обобщим, че двигателната активност и физическата дееспособност са от съществено значение за развитието на децата. Те оказват положително въздействие върху физическото, психическото и социалното здраве на децата, като им помагат да развиват основни двигателни умения, да поддържат здравословно телесно тегло и да изграждат положителна самооценка.
Aвтор: Албена Василева, старши учител в ДГ „Ведрица“ 1, град Благоевград
Източник: КВАЛИФИКАЦИЯ И ДОБРИ ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРАКТИКИ, СЕДМА ЧАСТ, НОЕМВРИ 2023 – ЮНИ 2024
